Ничия

 

Христина Панджаридис е от авторите, които се проявяват в полюсни жанрове – от най-късия, хайку, до романа Ярост“ (2011 г.), написан в съавторство. През 2012 година е обявена за най-добър автор на кратка проза на Медийната група на международните литературно-публицистични вестници Интелигент“– Русия.

Може би викът: Олеее!“ е оргазмът, който щеше да преживее, ако не се взираше в подробностите.

Любовта емигрант ли е, или полиглот? 

Нима за прастарото човечество има някакво значение?

Каква съм аз?

Българка на работа в чужбина, или чужденка с български акцент?

Една жена, която наднича в себе си и чува гласа на околните: Колко безинтересно е страданието!“ 

Тя не прави упражнения против остеопороза.

Тя наблюдава какви ги е забъркала досега.“

Да отидеш да работиш в друга страна не е ли вид проституция? Щом има видове любов, защо да няма и видове продаване на собствените сили… О, вопли на наранена душа! Любовници на тялото се намират, но любовници на потайностите вътре в теб – безнадежден случай!

Колко банална и непочистена би била шумната Испания без българките.“

 

Как се роди „Ничия“?

„Като повечето деца – непланувано, от любов, страст и неправилни изчисления. Започна като разказ за Доротея – една истинска жена, но историята не свърши. За първи път преживях твърдението на писателите, че героите те водят и объркват намеренията ти. Беше вълнуващо да пиша и да ги наблюдавам отстрани.“

 

 

„Пътуване – до намиране на притежател“, Рецензия на Иглика Дионисиева за романа „Ничия“ в Литературен вестник, (стр. 4, бр. 15/2014)