„Книгата на Георги Маринов е стотонен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние.
Ако е възможно да има спокойно безпокойство – това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване – това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване – това е книгата на Г.М.“
Красимира Зафирова, Liternet
Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните категорични поети на България, който просто трябва да бъде прочетен.
* * *
„Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна “температура”. Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността – той я запалва, стопява я, както топят хематита – и получава новата същност на метала.”
Владимир Свинтила
„…Тих и безстрашен поет като този няма никога да бъде популярен. Не го познавам, но бих искал да ми е приятел.”
Марин Бодаков
Фенери, вечер, есен.
Размърдаха се кестените
с гарванови крила.
Автор(и): Георги Маринов
Преводач:
Превод от:
Редактор: София Несторова
Оформление: Румен Жеков
Корица: Мека корица
Брой страници: 64
ISBN: 97 89 544 91 586 5
Оригинално заглавие:
