Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви… Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации… ако не знаеш какъв е поводът на тръгването и каква е целта на пътуването: 

                                                        и 

                                          нямаше никъде пътища

                                                  само в мен

                                                      или

                                                  в другите

                                                    другаде

                                                    някъде

                                                    някога

                                            – – – – – – – – – – – –

                                             и ме полази страх

                                          че може пак да се родя

                                      и да не зная пътя към сърцето

                                             – – – – – – – – – – – –

                                  не може никой да измисли този свят

                                                 освен ако не е

                                        особен разказвач на приказки

                                              или самотен гений

                                       от епоса строя врата за живите

                                       през нея преминаваме последни

                                                  издигам дом

                                             във който да побирам

                                              отпадъци от върхове

                                                    и бездни

Всяко едно стихотворение в тази прекрасна книга проглежда в съдбата ни на човеци – тук, във Верона или Кайро, на пл. Трафалгар или на Принцовите острови, в Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята, Адриатика… – и ни връща към въпроси, които все по-рядко си задаваме, кара ни да мислим, преживявайки. Тъкмо това е и най-големият успех на авторката, за която не съществуват неща и понятия с главни букви – по простата причина, че всичко е едно и еднакво важно. И която със заразяваща ведрост ни води из кръговете на съвременния рай.

София Несторова

“От епоса строя врата за живите… – това е един от най-важните ключове за тази книга. Ако го използвате, въпросите стават по-малко, а удоволствието – още по-искрящо. Защото и нарушената или пренебрегната пунктуация, и географията на съвременните митове, именувани на градове, която сякаш задава координатите на пътуването, което ни се предлага, стават ясни и обозрими. Близки и далечни – точно толкова и от едното, и от другото, колкото е необходимо, за да се роди естетическият факт. И полето на възможното му съпреживяване. В случая – притеглящо с изненадваща и радваща мощ. Може би защото пейзажът, предшестващ тази карта, е роден от пътя към смирението. Незавършен, но точно затова – човешки. Много човешки…”

Валентин Дишев

Автор(и): Станислава Станоева
Преводач:
Превод от:
Редактор: Малина Томова
Оформление: Румен Жеков
Корица: Мека корица
Брой страници: 128
ISBN: 978 954 491 552 0
Оригинално заглавие: