Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.
Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не благодарение на…”, а въпреки че…” Дано наистина е така.
„… Срамежливо се надявам, че този мой обратен поглед не е само старешко бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си, надявам се – и за други от моето поколение. Нали единственият начин за оценка е сравнението! Току-виж след години някой друг се сравнява с мен и с моето време… Мисля си, оня вечен въпрос на човечеството – Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме?” – си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето Откъде идвам…“
Станка Пенчева
Автор(и): Станка Пенчева
Преводач:
Превод от:
Редактор:
Оформление:
Корица: Мека корица
Брой страници: 262
ISBN: 978 954 491 417 2
Оригинално заглавие:
