В поетическото присъствие на Лъчезар Станчев разпознахме една тишина, останала в миниатюр сред шумната патетика на много негови съвременници.
Надежда Стоянова, 2017 – сп. Филологически форум, бр.5
Стихотворението (Ти се връщаш“) е според мене съвсем пряка реплика към Далчев, и то не само защото съвпадат отиващият и завръщащият се, но и защото тука е много точен в това стихотворение. Дори бих казал не е само автоинтерпретация, а интерпретация на Далчевата поетика, в която продължават да тежат безмерно разочарования безбройни“. На тях Лъчезар Станчев противопоставя любов и малка земна вяра“. Това е противостоенето на тези двама поети.
Светлозар Игов, 2011 – В Лъч. Станчев от 30-те…, БАН-ИЛ
Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме. А пък най-много Сашо Вутимски и виждахме до ден-днешен влиянието на Лъчезар-Станчевия стих.
Валери Петров, 2004 – Поета на усмивката“, слово в НБКМ.
И най-после един нов лауреат – младият поет Лъчезар Станчев за сбирката му Земя под слънце“, в която в изящни и различни от Каралийчевите звукови хармонии трепти патетично същата обич към майката родна земя.
Йордан Бадев, 1939 – Щастливците 1939 г.“, в. Зора, бр. 6168
Онова, което отличава поезията на Лъчезар Станчев, е преди всичко липсата на изкуствени провиквания, нагласени пози, тържествени изстъпления, с каквито в последните години мнозина се опитаха да изнасилят нашия усет за художественост.
Петър Динеков, 1930 – в. Литературен глас, Год. 3, Брой 90
Завещание
Не ме търсете в мрачините,
в мълчанието на нощта,
че моя път през тях открит е –
ще бъда лъч в безкрайността.
И винаги ще се завръщам
В най-ранно утро в тишина,
Че цял живот мечтаех намръщен
За красота и светлина!
Автор(и): Лъчезар Станчев
Преводач:
Превод от:
Редактор: Избор и подредба: Светлозар Игов
Оформление: Христо Гочев
Корица: Мека корица
Брой страници: 80
ISBN: 978 619 186 446 1
Оригинално заглавие:
