* * *
„Тази форма на художествената литература е доста сходна с т.нар. стихотворение в проза и е била прилагана – по твърде различни начини – от ред писатели, сред които Франц Кафка, Ищван Йоркен, Даниил Хармс, Томас Бернхард и Х. Л. Борхес. Заглавието на сборника идва от едноименния разказ, който написах преди двайсетина години, след кратко литературно турне, което отведе ни отведе с Миряна Божин и Миливой Сребро до Зеница и Травник. Видях самотната крава в полето край Травник. Стоеше неподвижна, като някой Буда, взрян в космическата празнота.”
Давид Албахари
„Албахари пише в духа на Киш и Кафка, Бекет и Бернхард, Хармс и Витгенщайн. Заради еврейския му произход, неговият стил носи ярък отпечатък от кабалата и Талмуда; изчистеният му и строен изказ също напомнят еврейската традиция… Фактът, че в него се свързват дълбочината и тежестта на Изтока с елегантността и лекотата на Запада, превръща сборника Кравата е самотно животно на Албахари в удоволствие за четене от особена класа. Разказите на Албахари са разнообразни: анекдоти и екзистенциални медитации, притчи и възпоменателни откъси, афоризми и антиизкуство, мисловни фуги и съновни протоколи, монолози и пародии, алегории и не на последно място – нонсенс. Творбите са различни по настроение и тон: меланхолията се съчетава с вица, скръбта с иронията, лаконичността с излишеството, абсурдът – с експеримента.“
Neue Zürcher Zeitung
„Подобно на Емили Дикинсън Албахари превръща свенливостта в предимство. Той открива значимото в баналното… в някое изгубено копче, да речем.“
Christian Science Monitor
„Албахари е като фрий джаз солист, който изпълнява свободни вариации върху мисли на Джордж Сантаяна. Една от най-често цитираните е тази за музиката и живота: Музиката по същество е безполезна… точно като живота.“
Booksa.hr
„Въпреки цялостната му загриженост по сериозни въпроси, има нещо от изтънчената игривост на чешкия майстор Карел Чапек в начина, по който Албахари търпеливо показва как травмата и загубата променят издълбоко способността на хората да възприемат реалността.“
Kirkus Book Reviews
„Макар и оформен от белградската култура, Албахари не спада към доминиращото течение в сръбската книжовна традиция. Заради необходимостта си да изследва самите основи на писането и да играе с литературните конвенции, той по-скоро попада в групата писатели на млада и средна възраст, които отбягват реалистичната мотивация и въвеждат новаторски разказвачески подходи в сръбската литература.“
World Literature Today
„..смайващо вълнуващ и интелигентен… Албахари разказва по начин, който съществува като вариант от шейсетина години насам, докато във Великобритания например почти всички книги, писани в днешни дни, спокойно можеха да са писани и през ХIХ век (при това, смея да твърдя, не толкова добре, колкото тогава).“
The Guardian
„Характерната за писането на Албахари простота, за която вече отдавна знаем, че е “по-заплетена от всяка сложност”, ни напомня, че животът ни може да достигне пълнота само в редки, изключителни мигове, чието съществуване осъзнаваме едва след като са отминали.“
Предраг Петрович, Politika
Не вярвам в праволинейните разкази. Животът не се случва така. Животът върви в няколко посоки; точно това правя и в разказите си.“
Давид Албахари
“Албахари трябва да бъде съхраняван“ на полицата с бъдещи Нобелови лауреати. Сърбинът е един от великите писатели на този свят и ние не го знаем, или поне не достатъчно.”
La Vie Littéraire
Автор(и): Давид Албахари
Преводач: Русанка Ляпова
Превод от: сръбски
Редактор: Нева Мичева
Оформление: Ина Бъчварова
Корица: Мека корица
Брой страници: 160
ISBN: 978-954-491-726-3
Оригинално заглавие:
