Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история.
Поезията на Росен е щедра към историите – тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички.
Димана Йорданова
Автор(и): Росен Димитров
Преводач:
Превод от: Български
Редактор: Димана Йорданова
Оформление: Христо Гочев
Корица: Мека корица
Брой страници: 152
ISBN: 978 619 186 710 3
Оригинално заглавие:
