Виктор Самуилов виртуозно показва как децата разконспирират шмекеруването на „възрастното“ мислене и успяват шеговито да го победят.
Марин Бодаков
В едно от най-хубавите стихотворения в българската детска литература („Лошо време“) В. Самуилов разкрива детската уязвимост от постъпките ни на родители. Творбата е прекрасна илюстрация на една много характерна особеност в лириката на автора – възпитателният адрес на неговите детски текстове е всъщност възрастният.
Доц. Младен Енчев
Виктор Самуилов е от рядката порода автори, които успяват да увлекат в своята игра както хлапетата, така и техните родители. Вероятно защото самият той си играе с детско удивление все още – и с думите, и с гледните точки, и със сериозните теми. Обръща ги с главата надолу, изтърсва им поизтъркания смисъл и ги пълни с необичайности. Играе си с такова майсторство, че докато се смеем на глас, вече ни е потопил в размисъл. И обратно. Както и да се опитваш да го предугадиш, все си изненадан – не е честно!
Мая Дългъчева
Автор(и): Виктор Самуилов
Преводач:
Превод от:
Редактор: София Несторова
Оформление: Зара Буюклийска
Корица: Мека корица
Брой страници: 72
ISBN: 978 619 186 110 1
Оригинално заглавие:
