Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд.
Народна култура”. Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга Кой сънува моя живот”. Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от Махабхарата”, санскритската поема Бхагавадгита”.
И сега в Писмо в небето” виждам тази многосъставна линия възобновена, но
този път зачената от синовна съпричастност към буквите и словото с любопитната орнаментика на старобългарските образци. И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори, сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев е между най-утвърдените и отстояващи представители на поколението от 80-те.
Иван Теофилов
Автор(и): Владимир Левчев
Преводач:
Превод от:
Редактор: Надежда Радулова
Оформление: Иво Рафаилов
Корица: Мека корица
Брой страници: 48
ISBN: 978 619 186 583 3
Оригинално заглавие:
