Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно.
И новите си стихотворения Екатерина Йосифова е оставила да се под-редят сами, единствено по правилото на азбучния ред. Според нея едно стихотворение би трябвало да е цялостно, само в себе си, и същевременно отворено и свързано, и свързващо. Ако не е всичко това, опитите да му се придаде допълнително значение чрез подреждането няма да го спасят”.
Ръце”-те на Екатерина Йосифова докосват и знаят, приемат и предлагат. Без излишни жестикулации. Както лаконично обобщава посланието на книгата и великолепната рисунка на Светлин Русев върху корицата.
Автор(и): Екатерина Йосифова
Преводач:
Превод от:
Редактор:
Оформление:
Корица: Мека корица
Брой страници: 71
ISBN: 954 491 27 97
Оригинално заглавие:
