КАНТОН
Дъждът ръмя по свой закон
по покрива като молитва.
И май не трябваше да идвам
във този опустял кантон.
Кънтяха голите стени,
пробудени от мойте стъпки.
Нима очаквах: щом се мръкне,
камбанката да зазвъни.
Иззад последния вагон
да се затичат пак към мене
приятелите, осветлени
от гаснещия хоризонт?
Но никой не изтича… Дремеше
необитаема нощта.
Зад струпани встрани траверси –
ръждива релса сред калта.
И само този държд банален
над притъмнялата лъка.
И в него – аз. Една подадена,
но непосрещната ръка.
Автор(и): Йордан Велчев
Преводач:
Превод от:
Редактор: София Несторова
Оформление: Христо Гочев
Корица: Мека корица
Брой страници: 140
ISBN: 978 619 186 317 4
Оригинално заглавие:
