В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите Целувам камъка“ (ДИ Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1983; Национална награда за поезия Димчо Дебелянов“), Озонова наркоза“ (издадена с конкурс на Свободно поетическо общество“, София, 1994; Национална награда за поезия Иван Николов“), Избрах“ (Издателство Захарий Стоянов“, София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга Сгъстено време“. С това слагам край на писането на поезия – макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове – и едновременно с това благодаря на всички, близки и далечни, чиято обич и разбиране спасяваше душата ми от често навестяващата ме покруса.“
София Несторовa
Соня Несторова – 50-годишна моя любов и слабост. Висок професионалист, работещ със сърцето и ума си за литературата, дълбока, цялостна, умна и най-важното – талантлива. Готова всеки да посрещне с добра дума и с добра да го изпрати.“
Божана Апостолова
София Несторова – една от най-нежните и мъдри жени в българската поезия, беше се заканила да спре да пише стихотворения. Сега те ще доизвайват нейната мека извивка“.“
Георги Борисов
Автор(и): София Несторова
Преводач:
Превод от:
Редактор: Румен Леонидов
Оформление: Румен Жеков
Корица: Мека корица
Брой страници: 136
ISBN: 978-619-186-573-4
Оригинално заглавие:
