Предложените в тази стихосбирка произведения са писани от автора през първите две години от новото столетие. Погледнато в биографичен план, те са заключени между едно тъжно и едно радостно събитие в живота на Недялко Йорданов – смъртта на майка му и раждането на неговата внучка. „Искам да се върна към старомодната класическа форма“, заявява писателят в своя „Автопредговор“, „да изпробвам всичките й невероятни възможности, натрупания опит през двете хилядолетия. Искам да възкреся такива забравени или неизползвани от нас поетически форми като триолет, терцина, секстет, еклога, романс, нонет, оксиморон… Но със съвременна лексика. И със съвременно усещане. Сега, когато не е трудно да минаваш за поет и да издаваш книги, ако имаш пари, искам да хвърля ръкавица на тези, които мислят, че това е лесна работа“. И в тази своя книга Недялко Йорданов действително показва на читателя, че да се пише в устойчивите стихотворни форми никак не е лесна работа.
Автор(и): Недялко Йорданов
Преводач:
Превод от:
Редактор:
Оформление:
Корица: Твърда корица
Брой страници: 93
ISBN: 954 491 10 14
Оригинално заглавие:
