Токио: отменен

Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото си в света – мрачните жестове, величавите жестове.”
– Рана Дасгупта

„Само най-даровити писатели от ранга на Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Сафран-Фоер успяват да удържат сюрреалистичното и реалистичното в задоволително равновесие. Сега това елитно общество приветства в своите редици и Рана Дасгупта с неговия специфичен магически реализъм. Първият му роман е страхотен.”
– Андрю Стефел, Time Out

Тези истории… по своята находчивост те изпреварват Приказките на Шехерезада… Прочел книгата, човек остава зашеметен.”
– Рейчъл Хор, The Guardian

„Убеден съм, че доброто писане идва от усещането за несигурност. Ако много се колебаеш, ти си по-самокритичен, показваш на света нещо, след като го изпипаш.“
– Рана Дасгупта, в интервю на Искра Крапачева за в. Стандарт

„Това е желанието, което се появява в читателя – да сподели, да разкаже, да опише, да стане посредник на красивото и то да достигне до още и още слушатели… 13 истории – от чудата по-чудата. Не можеш да отгатнеш къде ще те отведат, за това спираш да опитваш. Отдаваш им се. 13 стила на писане – разнообразни и богати, но въпреки това свързани помежду си чрез силата на любовта, важността от общуването, отношението към околните, децата, които пренебрегваме, алчността, маниите, които ни обсебват… Малки червени лампички, които предупредително светват, че доста често се самозабравяме и това води до непоправими последствия. 13 красиви съвременни притчи, които остават за дълго в съзнанието ти. Те не ти дават мира, не те оставят да заспиш, а току прошепват: „Само още една история“. А след нея следва още една и още една…“
– Димитър Аврамов
 

Токио: отменен” умело използва символиката на числото 13 за да разкрие идеята за спасителната роля на словото. От една страна – пътниците, които остават на летището са точно 13 – толкова на брой, колкото са библейският Спасител и учениците му – група, споена от безусловна любов и вяра. От друга страна – историите, които се разказват са 13 на брой* и именно те носят спасението и извисяването на духа.
– Светла Стоянова, Аз чета

„Много хора вярват, че трябва да се пише само за това, което познаваш. Лично аз предпочитам да пиша за това, което не познавам“, казва Рана.
Звучи сепващо, нелогично. Нима е възможно да пишеш за нещо, което не познаваш? Но всъщност то означава не друго, а да проявиш дързостта да започнеш начисто, да си позволиш да бъдеш любопитен като дете и да започнеш да твориш свят от нулата. В житейски план точно това прави емигрантът. В професионален – така е подходил Рана и в „Токио: отменен“, където познатото е трансформирано до неузнаваемост и интерпретирано в неочаквани посоки…“
– Откъс от разговора на преводачката Невена Дишлиева-Кръстева с автора, публикуван в Капитал Light

„Рана Дасгупта няма граници за перото си, няма правила, които да спазва, няма стремеж да се хареса. Разказите му политват като пера, носени от вятъра – непредсказуеми, фантастични, никога не знаеш къде точно ще се приземят и дали изобщо някога ще го направят – те могат да летят и вечно!“
– Христо Блажев, Книголандия

„Нежна и изящна, „Токио: Отменен“ е втората книга на Рана Дасгупта, която илюстрирам, след „Соло“. 13 невероятно красиво описани истории с тънки нишки, прокарващи връзката по между им. 13 души, блокирани на пусто летище в очакване на полета си до Токио, убиват времето, разказвайки истории.“
– Райчо Станев, автор на корицата на българското издание, Аз чета

Токио: отменен е великолепно замисленият и изкусно написан дебютен роман на родения във Великобритания писател от индийски произход. Тя отпраща към Бокачо и Чосър.”
– Алън Чюз, San Francisco Chronicle

Токио: отменен е почит към всички литературни форми, вплетени в една история, която доставя удоволствие и връща обратно към корените; към художествената литература и нейните възможности.”
– Рафаел Лейри, Les Inrockuptibles

Макар на пръв поглед да прилича на умел трик за заобикаляне прословутата неохота на издателите да публикуват сборници с разкази, различните истории са оплетени в сложна плетеница от взаимосвързани теми и тревоги. Това не е сборник с разкази, който се прави на роман, а роман за същността на самото разказване.”
– Стюард Кели, The Scotsman

Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа Соло”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин.