Роден в Добрич, израсъл в Силистра, доскоро живял във Варна, а вече в София. Май търсеше и връзка с Пловдив, та издателство „Жанет 45“ му подаде ръка, за да акушира третата му поетична книга. Предишните проплакали са „Пустинен плод“ (2011) и „Напразно в себе си витая“ (2013). Всичко друго вероятно ще стане ясно в настоящото съдържание – например, че любимото му занимание е да мисли, като повече обича само да не мисли; че някак е дошъл тук и само това го задължава да продължи нататък; че пише, но не вярва на вътрешния си глас, защото нещата и без гласове се случват.
В книгата има и още много други неща, които въобще не са други неща.
Автор(и): Венцислав Василев
Преводач:
Превод от:
Редактор: Виктор Самуилов
Оформление: Румен Жеков
Корица: Мека корица
Брой страници: 84
ISBN: 978 619 186 219 1
Оригинално заглавие:
