Думите си приличат с душите по това, че се топят. При определена температура, в определена среда, при натиска на дадено налягане или просто от само себе си. В тази стихосбирка лирическият „аз“ на Божана Апостолова наблюдава условията на динамичния процес на метаморфозата в топенето.
„Нищо ми няма, всичко ми е наред…
чувам гласа си от дъно на бездна.
А душата ми, Господи, като бучица лед
в питието на мрака се топи… И изчезва“.
Автор(и): Божана Апостолова
Преводач:
Превод от:
Редактор: Георги Борисов
Оформление: Христо Гочев
Корица: Мека корица
Брой страници: 41
ISBN: 954 952 10 95
Оригинално заглавие:
