Ако перифразирам Одън – „дъждът роди поет“. Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга.
Иван Ланджев
Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени… И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени… Иронии и меланхолии да се застъпват пътем… Приканваща и силна книга. Книга, която бих взел със себе си, додето се разхождам (уж) сам.
Георги Господинов
Автор(и): Димитър Ганев
Преводач:
Превод от:
Редактор: Георги Господинов
Оформление: Христо Гочев
Корица: Мека корица
Брой страници: 56
ISBN: 978-619-186-656-4
Оригинално заглавие:
